Движение срещу стрес
July 20, 2024
С думата стрес, свързваме с външен или вътрешен физически или психически натиск, който усещаме за момента или за продължителен период от време. Канадският ендокринолог д-р Ханс Селие (1936 г.) придобива известност с описанието на „общия синдром на адаптацията за условие за живот“ и го нарича „стрес“. Без значение дали се отнася до интоксикация, микробна инфекция или силна емоция, организмът мобилизира защитните си сили, за да посрещне тези дразнители (стресори). Според психолозите в основата на теориите за стресa се поствят няколко модела: 1. Несъответствие между личност и среда (Person-Environment Fit-Model) – Платон; Edwards J.R., Caplan R.D., Van Harrison R. Person-environment fit theory. Theor. Organ. Stress. 1998;28:67–94. [Google Scholar]. Според този модел възниква несответствие между характера на човека, негвите ресурси и околната среда. 2. Когнитивен модел на стреса (Ursin H, Eriksen H. Cognitive activation theory of stress, sensitization, and common health complaints. Ann N Y Acad Sci. 2007 Oct;1113:304-10. doi: 10.1196/annals.1391.024. Epub 2007 Jun 21. PMID: 17584977). Възниква поради дисбаланс във взаймодействието между личността и средата, породен от убеждението на индивида, че е неспособен да се справи с възприетата настояща среда. Според теорията на Лазарус (Lazarus и Folkman 1984 г.) психо-емоционалния стрес е резултат от когнитивни (мисловни) оценки, както и от наличните за справяне стратегии (от английския: "coping", "to cope" = преодолявам, справям се). С други думи и в тази концепция, както при горе споменатата теория, решаващ фактор е субективната преценка на самия човек. Моделът разграничава два вида мисловни оценки – положителна и отрицателна. 3. Теория за ролевия стрес (Kahn and Quinn 1970; Kahn et al. 1964) Стрес в следствие от ролеви конфликти, които резултират в пренатоварване и прекалено високи очаквания към себе си. Приемането на неадекватна роля води до прекалено високи възприети отговорности, които причиняват стресови реакции в индивида. За това е препоръчително, човек да се сприятели с роля, в която да се чувства комфортно. 4. Бърн-аут синдром; (Maslach and Jackson, 1981) Бърнаут е най-известният модел за стреса и е предмет на все повече дискусии както в България така и в почти целия свят. Думата идва от английското "burn out", което означава буквално "изгарям, прегарям". С други думи в най-общ смисъл става въпрос за "прегряването" на човешката психика поради повторни и продължителни пренатоварвания, особено в работата с хора. Защо трябва да спортуваме при стрес? Когато се чувстваме заплашени под една или друга форма се активира симпатиковата нервна система, която кара мускулите ни да се стягат, особено мускулите на врата и трупа. Отделят се хормони на стреса – адреналин, кортизол, т.е. кортикостероиди, които правят тъканите лесно раними при претоварване и травми. Нарушава се обмяната на веществата, а това се съпровожда с увеличаване на степента на подкожна мастна тъкан. По-голямото количество подкожна мастна тъкан подхранва възпалителните процеси в тъканите и е предпоставка за развитие на хронични заболявания. Стресът нарушава перисталтиката на червата, променя Рh- на средата на стомашно- чревния тракт, това води до гастрити, колити. Отразява се на сънят, настъпват хормонални нарушения. Хроничният стрес води до отслабване на имунитета, причина е за депресии и когнитивни нарушения и много други краткосрочни и хронични промени в тялото, като рак, диабет, наднормено тегло, автоимунни заболявания, алергии. Стресът е физиологична и психологична реакция на организма в отговор на предизвикателства, които го поставят в състояние на напрежение или дискомфорт. При излагането на стресови фактори, организмът ни реагира чрез активиране на „отговор на борбата или бягството“. Повишава се кръвното налягане, ускорява се сърдечния ритъм и увеличава се вниманието и бдителността ни. Този механизъм на стрес може да бъде полезен в краткосрочен план, помагайки ни да се справим със заплахи и предизвикателства. Истината е, че не може да избягаме от стреса или ако го направим това би ни причинило отново стрес. А и стресът в малки количества и за кратък период от време има позитивно въздействие, като ни вади от зоната на комфорт и по този начин ние се усъвършенстваме и правим нови неща, евоюлираме. И тук баланса, осъзнаването на собствените си граници и сили, умереното предизвикване, търсене на помощ и подкрепа при нужда, споделянето с доверени хора би било правилната посока. Това, което зависи от нас е да поддържаме тялото си и неговите системи в оптимално състояние, за да може да устоим на натиска (бремето) на живота и емоциите (психичното натоварване). Един от симптомите на депресия е нежеланието на човек да се движи, а движението е начин за борба с депресията, която е резултат от стрес. Стресът според теорията на българският проф. Матев (1985 г.), това са нереализирани двигателни актове, за това физическата активност е едно от основните средства за намаляване на последствията от нервното напрежение. • Кардио-упражненията са превенция на сърдечно - съдовите заболявания. Това са циклични (повтарящи се) естествени движения, като ходене, бягане, плуване, каране на колело, танци. Освен, че ще се погрижи за здравето на сърцето с тези упражнения ще се повиши настроението Ви, защото след 20 -минутно движение в тялото ни започват да се отделят естествени ендорфини – хормони на шастието. Спортът на открито, сред природата,като туризъм – градски или планински, прекарване повече време на слънчева светлина. • Стречингът активира парасимпатиковата нервна система. Състоянието на релакс, спокойствие, възстановяване на организма. Напрежението в мускулите намалява. • Дишането по време на стресови ситуации става повърхностно и учестено, това е още една причина за усещането за скованост в мускулите и тялото. Затова бавното и дълбоко дишане е добре, както за доставянето на кислород до тъканите, така и е важен сигнал за нашата по стара вегетативна нервана система. Различните дихателни практики в йогата са много подходящи и за домашни условия. • Силовите упражнения – повишават устойчивостта на НС и менталното здраве (Alex Horbach, 2023). • Упражнения за издръжливост – според научни проучвания тези упражнения, извършвани в продължителен период от време повлияват позитивно отрицателните последици от стреса. Умерените редовни физически натоварвания имат позитивен ефект върху организма (L Chovanec, 2020). Много е важна мотивацията да се грижим за физическото и психическото ни благосъстояние. Това са част от стратегиите за борба със стреса и осъзнаването на нещата, които зависят от нас и нашите действия, и е от полза за както за духа, така и за тялото ни.