Неврит на n. Facialis физиотерапевт Весела Димитрова, доктор
Възпалението на лицевия нерв
се нарича още парализа на Бел.
Лицевият нерв е седмият черпномозъчен нерв (ЧМН), които инервира мускулите на лицето. Благодарение на него ние правим всички мимики, с които показваме нашите емоции, затваряме клепачите на очите, навлажняваме ги, усещаме вкуса на храната, която ядем, чуваме ниските приглушени тонове и вибрации. Възпалението на този нерв причинява доста неудобства и дискомфорт, а понякога и болка. В зависимост от степента на увреда, засягането може да е частична пареза, до пълна парализа на мускулите инервирани от лицевия нерв.
Парализата на Бел е най-честата причина за едностранна парализа на лицевия нерв (70%). Среща се при 1 до 4 на 10 000 души годишно. Около 1,5% от хората са засегнати в даден момент от живота си. Най-често се среща при хора на възраст между 15 и 60 години. Мъжете и жените са засегнати еднакво. Кръстено е на шотландския хирург Чарлз Бел (1774–1842), който пръв описва връзката на лицевия нерв със заболяването.(Wikipedia)
Острата фаза на заболяването е около 72 часа. В този период навременната диагностика и лечение е решаваща за овладяване на възпалителния процес и минимизиране на последствията.
Причини за възпалението са простудни, вирусни, метаболитни, травматични патогени.
Симптоми:
Мускулна слабост и отпускане надолу на цялата лицева половина на страната на лезията;
Невъзможно е набръчкването на челото и сбръчкването и повдигането на вежди в засегнатата половина;
Невъзможно пълно затваряне на горния клепач и при опит за затваряне на двете очи се вижда обръщането на очната ябълка нагоре, т.е „бялото” на окото ;
Невъзможно издуване на бузи;
Невъзможно показване на зъби;
Невъзможно свирене с уста;
Отпуснат устен ъгъл на засегнатата страна;
Изтичане през отпуснатия устен ъгъл на приеманите течности;
Задържане на храната между зъбите на засегната страна.
Други симптоми, във връзка с другите функции на лицевия нерв, са:
Намален вкусов усет или блудкавост на храната по предните 2/3 от езика. Чувство за метален вкус в устата;
Намалена или увеличена слъзна секреция от окото, в зависимост от мястото на увреда;
Хиперакузис или неприятно звуково усещане в засегнатото ухо;
Болка или изтръпване в областта зад окото;
Намалена слюнчена секреция.
На първо място е видимата разлика между двете половини на лицето. От страната, която е засегната има невъзможност за затваряне на очната цепка, липсва волева моторика на мускулатурата на лицето, както и се получавава изглаждане на гънката, свързваща носа с устния ъгъл.
Други симптоми са смущения в отделянето на слюнка, както и увредена функция в работата на слъзния канал. Възможно е да има промяна в слуха. Изтръпване и мравучкане се усещат по страната, която е засегната от възпалителния процес.
Болката е субективен симптом, но нейното наличие е също чест симптом. Ако парализата на нерва е по-силно изразена може да има и изтичане на слюнка от ъгъла на устата на засегнатата страна, както и неясен говор.
Лечението в острата фаза е медикаментозно в зависимост от причината.
След преминаване на острата фаза започва обратния процес на възстановяване. Той се подпомага от физиотерапия, рехабилитация и хранителни добавки богати на витамини.
Тъй като лицевият нерв е двигателен и възвръщането на функцията на нерва е да се възстановят работата на мускулите, за да се възвърне лицевата симетрия. В зависимост от тежестта на заболяването, възстановителния период може да трае от 1 седмица до 6 месеца. Прогностичен белег за периода на възстановяването е първата поява на волево движение. Рехабилитацията включва масаж, подобряващ кръвообръщението в засегнатата зона и гимнастика за 15-те лицеви мускули.
Като цяло прогнозата е благоприятна. Статистиката сочи, че 80% от потърпевшите се възстановяват напълно. Изисква се постоянство и професионална помощ от страна на физиотерапевт. Информираността за комплексното лечение е важна за пациентитите.